РОЗА (на С.С.)
За теб разцъфнах - искай да съм твоя -
свенлива и жадуваща за ласки,
- тъй плахо венчелистчета разтворила
и тръпнеща пред нежните опасности.
Ела и докосни ме, приближи се
и вдишай моя царствен аромат,
роса отпий от мен, опияни се,
изгубвай се в неземна благодат.
В жена ме превърни - незабравима -
придай ми сласт и похотливи форми
и воден от копнеж, неутолимо
подканвай ме към грях до невъзможност.
И като дъжд обичай - безпощадно -
заливай ме поройно със целувки,
изстрадай ме по устните си жадни
и накажи ме с хиляди милувки.
Откъснеш ли ме, ще усетиш болка,
неволно към бодлите ми посегнал...
От нежност само Аз боля дотолкова.
Оставам и ухая - до последно.
© Росица Чакърова Всички права запазени