Хей ти, пораснало дете от спомен стар, далечен избуял;
Хей ти, изстрадал млад човек, с годините внезапно опустял;
Преплетох път със теб преди и кратка бе таз наша съдбина –
невинни, млади, живи и добри – мечтаехме за мънички неща.
Животът мил бе с нас, не знаехме коварната му същина,
тъй сладки бяха наш‘те дни – на младост крехка и на светлина.
Две малки семенца, засети заедно в земята пълна със живот,
два пътя слети във едно – кратка идилия на чиста, истинска любов.
Но писано не бе било в градината на Рая заедно да порастем;
Ти тръгна в своят свят сама, аз наблюдавах тихичко как ти растеш.
И ти порасна с диви цветове, превърна се във роза източна;
Далеч от теб долавям още ароматните ти листове – ...