Melancholy (Андрей Тарковски)
24 19
11.10.2006 г., 16:13 ч.

Роза от стомана 

  Поезия
897 0 4
Виждам роза от стомана,
вглеждам се във слънчевия блясък,
колко ли ще ме боли дори при допир нежен,
роза от стомана, също си и пясък златен.

Стоманените бодли блестят,
след като я стиснах,
ръцете ми вече кървят,
но до себе си я аз притиснах.

Топла сълза върху розата пада,
отмивайки от моята собствена кръв по нея,
розата аз няма да пускам дори във ада,
за любовта и за теб ще кoпнея.

© Андрей Тарковски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...да.
  • Я виж ти... хах =) отново се засичаме. А това стихотворение..... ами, харесва ми и съм го казвала не един път =)
  • Смисъла и идеята ми допадат ...
    и стиха може да бъде хубав.

    Поздрав и усмивка.
  • Ритъма се губи на моменти, но иначе ми харесва. Вече съм ти го казвала, просто ми харесва как пишеш
Предложения
: ??:??