Снежинки цяла нощ валяха,
топяха се...
На сутринта всичко остана,
снежнобяло като студ в душа...
Гледаща през прозореца снежен,
съзрях аз две кървавочервени,
гледащи ме,пъстроцветни рози...
Как са оцелели сред студа?
А може би това сме аз и ти,
издържали на всички завиждащи,
зловещи хора!
Нашата любов остава! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация