Държах в ръцете си една червена роза
и мислех си: "Това е красота!".
Червена, носеща любов, засмяна,
но подир - увяхваща със свойта суета.
Прибрах я до сърцето и си казах:
"Илюзия е днес света."
Откъснах роза жълта и потръпнах,
погалена от пареща вълна.
Листата жълти бяха,
като разпаления пламък на свещта.
Но пламъкът порастна, силен огън стана
горящ дълбоко във човешките сърца. ...