Руническа любов
Не те създадох - знаех, че те има.
Родена именно за мен - Жена!
Макар, че болката необяснимо
тежеше между мъжките ребра.
Във пазвата си бръкнах и извадих
студено, свито, ледено сърце.
В дланта ти топла меко го поставих,
за миг да зърне твоето лице.
Със пръсти върху нямата повърхност
ти изрисува руни на любов,
целуна го... и после го разпръсна -
жадуващо за страстния ти зов.
Обичай ме, защото сред звездите,
аз искам да съм светеща магия!
Изгубиш ли се изпрати сълзите,
по тях ще дойда пак да те открия.
© Борис Борисов Всички права запазени