Ти помниш ли, когато с тебе двама
под езерната нощ със лунната компания
по плажа бягахме в унесена измама,
прегръщайки се в нощното сияние?!
И толкова красиви се стрелкаха вълните,
подклаждани от лекичкия морски бриз.
И как развяваха се в сенките косите
и говореха за нощно-лунния круиз.
И ти шепнеше ми нещо нежно и красиво,
напомняйки легенда за морски същества.
Омайваше ме, гледах очите ти свенливо...
А ти крадеше от сърцето със шепи обичта... ...