Тя всяка вечер на брега стои
и вглежда се в звездите със тъга.
Очите пълни със сълзи,
устата бявно тя отваря:
"Ах, колко искам аз да съм щастлива!
Да бъда най-обикновен човек!
Да мога да усетя, че съм жива.
За мъката си да намеря лек.
Ах, само аз крака да имам.
да мога с тях да стъпвам твърдо.
Уроци от живота аз да взимам,
дори да не живея дълго. ...