Ти си повече от съвършена...
какво ще струва
да съм ТЕБ, кажи?
Да имам любовта му
съкровена,
да чувствам това,
което чувстваш ти?
Усещам те,
когато ме докосва,
в това човешко
тяло се страхувам.
И девет бала сол
във мене просят,
любов, в която - АЗ
да съществувам.
Нали държа го,
как откъсва се от мен?
С коси - последни
го прегръщам.
Но от нежността ми
разкървен
той тръгва,
търсейки ТЕБ всъщност.
Любов не вижда ли
във морските очи?
Ако само можех да говоря...
Но гледа теб,
дори и да мълчиш...
Кой може с любовта
да се пребори?
И в желанието си
да го имам,
обичам ТЕБ
със неговата истина.
Докосвам ТЕБ,
ръце от него взимам,
с любов почти
самоубийствена.
Оставам си
във тишина обляна,
така и не разбра
какво тя значи.
Ще ме боли ли,
като ставам пяна?
Навярно,
но русалките не плачат.
Сега по-близо съм до ТЕБ
от всякога,
нещо твое е било и в мен.
Отивам си,
без да съм била някога,
в мига, преди
да е настъпил ден.
© Мойра Всички права запазени
като ставам пяна?...
!!!
Е прекрасно!!!