Научих се да се преструвам, че вече не ми липсваш...
Правех се, че не помня как ми казваше, че ме обичаш...
Почти се справих, почти успях да те преглътна,
когато пак в живота ми се върна... И всичко в мен наново преобърна!
Колко ти е лесно - тръгваш си, връщаш се...
От сърцето ми влизаш-излизаш, напускаш ме...
А аз стоя търпеливо и чакам
да решиш най-накрая, да свърши играта!
"Игра" - подходяща ли е думата в случая,
при положение, че имам чувството, че разкъсва ме глутница кучета?!
Руска Рулетка, но вместо патрони, използваме чувства,
и дръпнеш ли спусъка, e сигурно, че аз ще загубя!
Стоиш пред мен и в очите ти прочитам, че пак си отиваш,
пак само с жест и лекотата на убиец света ми ще съсипеш...
И пак от утре ще се уча как да те намразя, и почти ще успея,
докато при мен не се върнеш света ми пак да разлюлееш...
© Викторио Всички права запазени