11.08.2008 г., 20:02 ч.

Ръце от пепел... 

  Поезия
838 0 19

*           *          *

 

В пепеливите ръце на Баба ми,

виждам изграденото в годините,

очите замъглени до припадане

с нотки на лилавото и... синьото.

Кокълчета, като остри камъни,

белеят под напуканата кожа,

които месят хлаб за... двама ни

и раздават... колкото се може...

Лицето и не виждам, само дланите,

с житейски пътища белязани,

а там завехнали са раните,

застинали в душата и порязана...

А лястовицата задрямала на жицата

и тя летяла - спряла за отмора,

с обич вглежда се в старицата,

която се поклащаше по двора...

И ето, нощ се спуска над имота й,

а тя, съсухрена, но... още цяла,

пореден ден изтича от живота й,

на девойката...

от снимка избеляла...

 

*          *           *

 

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??