Ръцете ти са всичко.
Толкова различни.
Топли и студени,
даже и себични.
Ровят във косите ми -
два гребена.
Роклята ми гладят -
като въглени.
Стрелкат се, заспиват,
в тъмното светлеят.
Хляб и вино ваят
кротко през деня.
Въздуха кристален
дишам без насита.
Лесно се рзкривам,
детска доброта.
© Христина Комаревска Всички права запазени