16.05.2012 г., 12:04 ч.

Ръка на Съдбата 

  Поезия » Любовна
686 0 1
Ръка на Съдбата
Бях отчаян и самотен,
потънал в мрака на съдбата,
бях забравил за живота,
бях останал неграмотен.
Така съдбата бях приел,
като че ли съм осъден,
като камък сам във сянка,
от слънцето забравен.
Чаках слънчеви лъчи
лицето ми да озари,
и ето че на края ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??