Спокоен съм. Имам ръката ти.
Тя пасва перфектно на моята.
Преплитаме пръсти и пролетно
поникват сълзù във гърлата ни.
Гърдите са ято от пориви
със млади криле от безкрайности.
В очите ни бликат сияйности
високи, свободни, без корени.
Ръка за ръка платноходстваме
един сантиметър над времето.
Сърцата са вятър от шеметност
и с пулс хоризонта докосваме.
Блажен съм, че имам ръката ти —
безценност във свят на излишности.
Държим се. Римувано дишаме.
И леко трептим над съдбата си.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
безценност във свят на излишности.
Държим се. Римувано дишаме.
И леко трептим над съдбата си.
Какво повече може да се каже?!...