27.01.2015 г., 7:39 ч.

Ръката си протегнах за здрависване... 

  Поезия
555 0 2

Ръката си протегна за здрависване

на малка уличка до стария салон

и някакво натрапчиво усмихване

в стомаха ѝ запърха с крехък тон.

 

В очите се прокраднаха звездици

и по устните си пролича живот.

Невинно кратичко намигване,

Надежди чакащи в един въпрос...

 

По улицата вече се смрачаваше.

В едно 'довиждане' с приятен тон.

А вятърът блажено шаваше,

и някой влезе в стария салон....

 

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??