Не навеждай очи, сърчицето ми!
Не поглеждай виновно назад,
че виновно не си ти, детето ми -
тъй устроен е нявга светът!
Вечер скиташ по тъмните улички,
свило в шепички Обич една.
Хора с дребни душици прегазват те,
но върви - не навеждай глава!
Те не знаят, че много болезнено
е това да си сам в този свят.
Зачеркни с раз горчивото Минало
и пътувай напред, не назад!
Не се предавай сега, сърчицето ми!
Всеки тунел има свой край -
там те чака най-светлото Бъдеще.
Хайде, с Бог до тебе... Дерзай!
© Петя Кръстева Всички права запазени
!!!