Възторг изпитвам и желая
в алеите на мъдростта ти,
в цвят от слава да ухая
и будя с проза мисълта ти.
И в листопада на мечтите
да съм знамение и вяра,
прозорец да съм за очите,
копнеж в сърцето да те сгрява.
Сълза гореща да съм, пламък,
огнище за страстта ти буйна
и първия най-вкусен залък,
река от обич бързоструйна.
Да... капка от кръвта ти жарка,
в една целувка на делфини,
вълна бушуваща и ярка,
любов, нестихваща години.
© Валентин Ангелов Всички права запазени