Онази нощ, в колата, край пътя през Ярема,
на паркинга закътан, под хижа Голи брест,
оказа ми честта, честта ти да отнема
и аз достойно, с чест, посрещнах тази чест.

Навярно в тази връзка ти явно си решила
сега да ми окажеш и по-специална чест,
във смисъл, че съм длъжен - със мене под венчило
да минеш в брачна клетва - да ти предложа днес.

Дълбоко поласкан съм от тази чест, обаче,
повярвай ми, за нея не съм достоен аз.
Защо да си поръчвам портрет във рамка, значи?
Кълна се, че ми стига и снимка във анфас.

И знай, да бъдеш гневна, съвсем не ти отива,
гневът едва ли може честта ти да спаси.
Честта не прави, мила, жената по-красива,
а нейното отсъствие по-скоро я краси.

Недей така трагично да гледаш на вестта,
че няма да направя компромис с тоз каприз.
Да, аз поет съм, да, робувам на честта,
но не на твойта чест, за съжаление, мис.

И моля те, недей за мъст да мислиш днес.
Не ме заливай гневно със хули и обиди.
Веднъж освободил те, със чест от твойта чест,
сега ми позволи със чест да си отида.