ruba (Руми Бакърджиева)
316 1557
11.02.2010 г., 11:04 ч.

С цвят на две обичащи очи 

  Поезия
795 0 13

Остана този спомен.

Не повехна.

Макар да го оставях без вода.

Растеше бавно,

вече е обемен

със корен чак

до моята душа.

Изсмуква от недрата ù надежда.

Вирее между радост и тъга.

Понякога ми дава плод

от нежност,

но много рядко,

в миг на тишина...

А има и моменти на обида -

тогава ми горчи

като пелин.

Проклинам го

и искам да си иде,

да не оставя никакви следи...

 

Но ето –

пак се върна с нова сила.

Не е загинал

в моите войни.

Навярно Бог желае да го има -

със цвят на две

обичащи очи.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??