Сърцето иска любов,
а ти не му я даваш.
Залъгваш го с трохи,
но не си готов
истински чувства
да му даряваш.
Не смееш да се довериш,
от страх, че ще се скрият.
И предпочиташ да си мълчиш,
защото узнаят ли за чувствата
сърцето ти ще разбият.
Страх те е, признай си!
Няма нищо срамно в това.
Два пъти успявал си
да повярваш в любовта.
Нали те познавам,
защо ти е да криеш?
Ти любов трудно
допускаш в сърцето.
А аз вярвам като луда,
че един ден ще се
осмелиш за което...
... и чакам, и чакам
от толкова време.
Смениха се
четири сезона,
но промяна няма
в тебе...
Аз още малко ще остана,
със спомените ни
да се сбогувам.
А ти за нищо не съжалявай,
може би е писано да си с друга.
Така е, понякога
пътят ни се разминава.
Но няма страшно в това.
Нали животът продължава?
Да бъдем благодарни за това.
Бъди щастлив, макар и с друга.
А нашата любов пиши я
с неуспешен край.
Аз с началото на Декември ще си отида
и може би сняг ще завали.
Но ти не ме мисли,
аз ще продължа да се усмихвам щастливо,
ако знам, че щастлив си ти.
© Мария Костадинова Всички права запазени