31.03.2012 г., 22:23 ч.

С длан ме гали пустинята 

  Поезия » Любовна
5.0 (7)
1684 0 6
Ти, чернокоса принцесо,
арабска девойко от изтока,
доведе моя керван
в твойта пустиня. Изгубен съм!
Владетелке на дюните пясъчни,
мираж ли си, отражение слънчево,
или предсмъртна агония,
или си оазис сред нищото?
Зрели фурми са очите ти,
устните са ти извор спасителен.
Дай ми да вкуся от него
само глътка изгарящ живот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Лазаров Всички права запазени

Предложения
  • Моя лоша любов, пощади ме. Не убивай момчето у мен. То единствено тебе си има. И без теб няма нощ, н...
  • Дъждовна съм. Недей ме доближава. Не нося нито полза, ни вреда. Водата ми свободно преминава през си...
  • Във моите ранни и слепи недели, със твоите бивши и нови любови ще мерим на глътки секундите спрели, ...

Още произведения »