Липите сутрин не говорят
а галят с мирис, аромат,
певците горски листи ронят,
посрещат с песни своя град.
Лъчи прозират всред листата,
пробуждат сивия врабец,
жужат пчелици в дървесата,
събират златния прашец.
Пробужда се градът, извива
изящна с много чар снага,
разбулва, с много жар се влива
в потока дивен на деня.
Докосва всеки кът душевен
със нежен поетичен валс
и претворява в миг вълшебен
деня на всеки в чуден танц.
© Валентин Ангелов Всички права запазени