30.03.2021 г., 8:27 ч.

С дъх на носталгия 

  Поезия
279 0 0

Реших да се разходя из градчето и стихче да напиша след това
за Царевец, за пролет, за небето. Дано да е с мелодия добра.
Преминах през годините нелеки. Надявам се, че вече са назад.
Понасям се по дългите пътеки и нека всеки бъде мой събрат.

Студентските години си отиват. Отиват си годините. Летят.
Ергенската епоха е красива и много хора ще го потвърдят.
Потапям се в моментите приятни: в разходките по моста Стамболов,
в приятелствата топли, необятни; в младежките копнежи за любов.

В началото живеех на квартира... Далече бях от родния си дом,
но всяка вечер пеех на всемира и реех се безспирно мълчешком.
Научих се какво е да обичаш, какво е да прегръщаш любовта,
когато пред очите ти момиче превръща тъмнината в светлина.

Обгръща ме ухание любимо и милата картина се върти:
прегръщам те. Отиваме на кино. Ти смееш се на моите шеги...
Немея пред любовната си тръпка! Обичам те, но тръгвам си сега.
Оставям ти последната си стъпка и нека тя те сгрее след дъжда.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??