С дъжда ще си отиде всяка болка,
родила се в моята душа.
Душа изстрадала, пареща, сама...
търсеща малко топлина,
но не я откриваща в студените лица на хората.
Може би така ще си остане тя - все сама и чакаща...
чакаща любовта,
да сбъдне нейната най-човешка и съкровена мечта...
© Мария Янкова Всички права запазени