Да се чисти, дошло е време
в душата ми. Дявол да го вземе!
Напред, с голямата метла,
тъмните си кътчета да измета.
Ей там, в далечното кюше,
стар спомен халосва ме с кроше.
А друг се дърпа, рита, скуба
и на кладата не ще се трупа.
Трудно стаеното във мен изваждам.
Захвърлям го, не го поглаждам.
Праха му малко поотупам,
и трупам ли, та трупам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация