Ще се затварят листите на календари.
В мъглата - слънце ще възкръсва.
Ще прецъфтяват ябълки и дюли.
Ще те изпращам денем.
Ще те посрещам нощем.
Към теб ще тичам плачеща и боса
и в смях сълзите си ще давя.
Ще стана по-разумна,
а може би - по-лоша.
Но винаги без теб -
безумно боса.
Ще галя в шепи топли песъчинки
и в раковина твоя глас ще слушам.
А нощем - стихове в очите си ще нося.
Ще ги кръщавам с имена на урагани.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени