С изгрева
 

С изгрева отключва се денят
и тръгва с добрите намерения,
че личал си от сутринта,
така пишат старите поверия!

В щедростта на слънцето присядам
в приказката за златната река,
усмихната в денят си ги приканвам -
изливат слънчевата златна топлота!

Така завихрям снагата на деня - 
стройна, млада, виеща калина,
знам и мен такава там ме има
в роля съм жена, и съм любима!

Оставам в нечии очи, малка тайна
прегърната от мислите му мъжки - 
със силата на билката омайна
и само аз си знам, че ме прегръща!

В залезите летни се приспивам, 
без слова - те са омагьосване,
думите недоразумения излишни -
Ех, че ми е ден на сътворения!