С какво душата и сърцето
ми плени, с какво ме омагьоса?!
Навярно с думите сърдечни,
пълни с много обич, топлина,
с мислите, мечтите, светлина
и порива на любовта.
Навярно с очите топли и лъчисти,
с финеса на твойто тяло,
с къдриците на твоите коси,
с кожата ти нежна като кадифе
и устните ти сочни, дъхави и сладки
като дива горска ягодка.
В теб ме дивото зове,
обзела си изцяло
мойте мисли, чувства,
очите ми те търсят жадно
и всяка твоя мисъл, дума,
душата ми очаква трепетно.
Не зная как, кога се случи,
но чувствам любовта
и как сърцето бие лудо,
дори когато си далече.
Не чакам гръмки думи,
обещания и вричане.
Аз искам да стопля сърцето ти,
да те целувам нежно
и да те любя страстно,
да се унасяш на моите гърди
след болка сладка
и да посрещаш изгрева
усмихната на мойто рамо.
Навярно за мнозина
лудост е това,
но зная и ти казвам:
ОБИЧАМ ТЕ, моя Любов, съдба и Богиня!
© Сашо Маринов Всички права запазени
Поздрави и усмивки!