14.09.2008 г., 18:12 ч.
С камъни се удря отдалеч...
С камъни се удря отдалечe,
за близо смелостта не стига.
Отдавна тъй убиват вещици,
но и кладите за туй не пречат.
Отлитат думи в пустошта,
изпълнени с искрена надежда,
птиците на нея да разкажат
за твойта обич и копнежи.
Думите превръщат се в камъни,
болката е здрава спойка.
„Не” – то е надгробна плоча,
изваяна от нечий разум.
Струни разпиляват звуци,
изпълват тишината със смисъл,
а на теб съдбата не прощава
и венец от мрак ти подарява.
© Вили Тодоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Струни разпиляват звуци,
изпълват тишината със смисъл,..." -
Благодаря, Пинче! Много ценя, че ме четеш! Бъди щастлива!
-
С камъни се удря отдалечe,
за близо смелостта не стига.
Отдавна тъй убиват вещици...
поздрав, Вили! -
Благодаря!
Ели, благодаря за мнението!
Моят проблем се състои в това, че не притежавам истински творчески талант и пиша само изживяно. Не мога да творя, като останалите. -
смел, прав, сякаш преболян стих...Браво!
-
Отблизо никой не смее, да така е,
може някой да се върне - рикошет...
Болката е болка, за да се познае,
след нея по-силни да вървим напред.
Поздрав и усмивка за идеята и изпълнението. -
Много вярно, Вили, поздравявам те!
-
Така е! Хубав стих, поздрави, Вили!
-
прав си,Вили....
това е приоритет на страхливците!!!
поздрави!!! -
Много силно и казано на място - "С камъни се удря отдалече"! Душите ни са целите в рани... това е ориста на поета
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много отдавна премина времето, когато хората четяха и оживено коментираха при мен. Сега останаха като че ли много по-малко, но малко искрени читатели! Затова сърдечно благодаря за вниманието и коментара, Любомира!