С катинар ще заключа сърцето си,ако тръгнеш отново към мен.Ти се гонеше с вятърни мелницина един незавършен рефрен. По паважа на старата улицакато скитник броеше звездии по кръчмите скиташе с глутницаозверели, недоволни мъже. Аз те чаках и плаках, и молих теда останеш при мен още миг.Ти ме гледашe с насмешка и тръгваше,само там си се чувствал велик.........Падаш, ставаш, пълзиш и скимтиш,пфуу, от твойто величие - писна ми!Жълти стотинки последни броиш -да изглеждаш мъжествен и истински! С катинар ще заключа сърцето си,ако дойдеш отново към мен!Остани си при старите клетници...Аз приключвам със теб в този ден!