Гарата е пълна с тишина.
Хора се пресичат и се разминават.
Влакове говорят в самота.
След което просто заминават.
Някога те срещнах там.
И пуснах моя влак да тръгне.
И твоя влак остана сам.
После кротко ме прегърна.
Днес ще чакам да се върнеш.
Иначе добре съм. Малко съм сама.
Ако твоя влак отново тръгне,
С кого ще тръгнеш в тази тишина?