15.03.2021 г., 21:28 ч.

С колесницата на пролетта 

  Поезия » Любовна
717 4 12

Размотавам тъгата

от кълбото с несбъднати сънища...

И докосвам я с тънките пръсти

на нови мечти.

Тишината най-силно боли и тежи

на разсъмване,

а мигът вечност е,

щом до мен не си ти.

 

Като прелетна птица

в гнездото на стари молитви,

вярата в теб

отново разперва криле,

а очакването

все повече се разлиства

и стихът ми  те търси

и спомените зове.

 

Ще разцъфнат отново

целувките ни напъпили,

а телата ни като корени

ще се слеят в нощта...

 

Размотавам тъгата

от кълбото с несбъднати сънища...

 

А ти идваш към мен

с колесницата на пролетта...

 

      Вместо продължение:

https://www.youtube.com/watch?v=ZPgz5hOpyuw

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??