С крила от обич

7.06.2007 г., 8:55 ч.

Поезия

5.0 (8)

673 0 11

Вечер ме докосва синева
с тънка пелерина от звездите,
във шепите си стиснала нощта,
приспивам сини птици във очите.
В зениците ми тънката трева
избуява от летен спомен нежен,
прокапва в тиха бисерна сълза,
отронена от огънят копнежен.
Сетне ме прегръща утринта
със слънчеви ухания в косите,
на плитчици ме сплита с песента
на птиците, събудени в мечтите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръстопът на сезоните
Ти

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
В дома на мама...

В дома на мама – времето е спряло... Часовникът отмерва... тишина. А пукнато, старинно огледало – по...
Нека нямаш студени недели!

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Още произведения »