С КРИЛО НА ПТИЦА
В сълзата ми като надежда ти дойде
и с топла дума огън в мен запали.
Усмихна се лазурното небе,
с крило на птица нежно ме погали.
Събудиха се слънчеви мечти
и лятото в душата ми се върна.
В китарата ти моят стих звучи –
вселената със песен ме прегърна!
9.07.2011 г.
Стара Згора
© Христина Радомирова Всички права запазени
Бъди все така истинска!
Светлинка си в душите ни!