Непозната съм, да. Непорочна, красива и грешна.
Водопадно се спускат върху бялото рамо косите ми,
триста дяволи дремят в зениците. Просто е смешно
да помислиш, че можеш да изтриеш в паметта си следите ми.
От очите на бурята взех искрометни светкавици,
гръмотевични тътени в топлата длан ми покълнаха.
Знам, че срещал си куп разнолики, блестящи красавици,
но сега виждаш мен - странна сплав от отрова и мълния.
Зная всеки прийом в арсенала на принцесите-вещици,
на стихиите имам мощта, слабостта на умората.
Посред снежния мраз нося полъх на юлски горещници,
вледенявам вулкани и топя айсберги и хора. ...