По някакви причини съдбоносни
кръвта ми е обагрена с мастило.
В живота може всичко да е просто,
но моят недописана е книга.
И в роля на лирично изключение,
(във всеки дреме слово поетично)
героят бях в безброй превъплащения.
Във всички до едно съм те обичал.
Понеже няма пътища случайни,
а аз ги извървях, като неведоми,
ти взе, че ми се случи най-накрая,
и стана господарка на сърцето ми.
А пулсът ми прилича на морето.
Вълнуваш ме от буря до покой.
Брегът на любовта са ни ръцете,
в които ти си моя, аз съм твой...
Ще пиша, както мога да докосвам,
(Със устни съм творил по твойто тяло.)
но даже и с таланта на магьосник,
в поезия не бих те изживял...
Така, че с намастилено усещане
за божията воля - да нарича
с копнежа си в обятия посрещам те.
Ела да си блажено наобичана!
©тихопат.
Данаил Антонов
01.10.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени