Лягам, без теб отново заспивам,
с частица от теб се събуждам.
Пак в мислите ровя, откривам,
от теб имам единствено нужда.
Много далеч от мен си, любима,
но в сърцето пак те прегръщам.
И една нежна любов, несломима
към теб постоянно ме връща.
Да бъда с теб, отново очаквам,
а ти не мисли, че мечтая за друга.
Без любовта ти сърцето разплаквам,
а всичко друго е просто заблуда.
А ти знаеш ли колко е тежко да чакаш
човека, когото безспирно обичаш?!
И колко нощи в съня си и в мрака
да стигнеш до него трябва да тичаш?!
Прати ми и утре целувки по вятъра,
прати ми по птиците обич!
За теб Звездите моята отвлякоха,
а с Луната ти ще ме топлиш!
05.08.2017 г. Велин
© Велин Всички права запазени
Някой завистник пак е сложил малко звездички, без да се обоснове. Но това е признание, че стихът е хубав.