Tintiava (Теодора Бориславова)
9 10
23.08.2008 г., 7:44 ч.

С любов 

  Поезия » Любовна
692 0 4

Беше...
Толкова красиви мисли,
толкова погрешни стъпки
в лутането да намерим пътя си...
В някакво прозрачно време
сме завинаги съединени –
няма друго предопределено
в този свят за нас
от нас самите...
В някаква отделна нереалност,
знаеш ли какво за нас е писано...
Знаеш,
Вечността ни носи само болка,
няма да се видим,
да се слеем,
да живеем заедно.
Труден избор на жестокост,
но животът ни един до друг
безсмислен е!
Пробвахме,
пречупвахме и навици,
и самите нас
От страхове измислени,
носеше ми радост и страдание,
всичко в същността си беше чисто,
но оставяхме след нас цъфтящи рани,
страшни за очите на страхливците...
Трябва да ни промени раздялата,
тежка като цялата ни истина.
Тя каква ще ни направи  -
страшно ми е да помисля.
Може би те чакат океани,
слава или мъдро отчаяние...
Бъдещето мога да гадая,
но сме толкова зависими от избора.
Него никой не познава,
всеки миг променя и написва
друг сценарий.
Давай да играем,
без да съжаляваме 
и без да мислим!

© Теодора Бориславова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??