С любов
Притихват всички минали заблуди
от търсене на истински любови,
затичани през младите ми лудостти
преминали през болки и тревоги.
Колко много хвърлено по вятъра
да открием любовта във образи,
на дълбокото играли сме в театъра -
колко много роли сме изплакали.
И днес на тихо в оазиса на дните
четем написаните си поеми,
знаещи, че младостта е можеща,
а мъдростта е - в есенното време!
И, искам пак с любов да ме накаже -
дори да бъда нейна грешница.
И, сядам на колене да и шепна:
направи ме доживотна твоя пленица!
© Елеонора Крушева Всички права запазени
Хубав стих.