Знай, че вече всичко е свършило -
не мога да се боря с твоите очи...
бариерите са се откършили,
с празни шепи ти пред мене застани.
С усмивката си на дете,
от която хиляди слънца потичат
и с погледа си, който е отнел
по капки моя свят - студен, различен...
Нека да увелича залога,
не знаеш колко мога да ти дам,
не тръгвай аз преди да сложа
последни тухли на любовния си храм...!