Raliska (Ралица Калева)
3 0
21.11.2009 г., 14:41 ч.

С мирис на болка 

  Поезия
490 0 3

Изгнили врати към Рая терзаят, а небето стене.

Сънят, оглозган, със съсухрена сила чупи портали.

В смачкана мисъл, завит в страдание смехът пленен е,

а радостта крещи - сълзи хищно са загризали плътта й.

 

Разкъсан от ядене на болни и бодливи неща

в тежки гърчове заради заразена захарна линейка,

умът, удавен без бъдеще се влачи. А аз крещя

и изхвърлена, сякаш болно псе, чупя вътрешна пейка.

 

Надрано от мръсни усмивки, във локва от битки и мъка

лицето души се празно в дланите горчиви на живота

и розовият костюм, с големи черни кърпички претъпкан,

смъква на смеха с градушка от разяждащи лица нивото.

 

Погребан в мъчение с букет от скрити и смрадливи рани,

изгризан и напоен с тежки писъци и болка бяла,

стресът, извадил с лъжичка очите на своята охрана,

вижда - енергията упоена, а душата умряла.

© Ралица Калева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "заразена захарна линейка", "...чупя вътрешна пейка" - не разбирам какво искаш да кажеш с тези случайни съчетания от думи. И въобще, честно казано, звучи доста неубедително. Не използвай думи само заради римата, защото не се получава.
  • !!!
  • Много силно, но стъпката и ритъма искат още.
    Браво!
Предложения
: ??:??