"Не си достоен за перото ми!"-
дочух високо,нейде от Парнас
познат талант с божествен глас
да ме съди с ленна кротост.
"Не съм,не съм: какво да сторя?!"-
на унил се вземам в този час.
Яхнал съм щурец,а той Пегас!
Кретам някак...Гоня го нагоре.
Но веднъж реших със хитрост
да подмамя коня му крилат...
Сено от лавър с хиацинтов цвят
му сложих да си зобне до насита! ...