Щом чувам тишината
среднощна на града,
на пръсти влизам в храма
на моята душа.
Смирено коленича
с наведена глава,
пред Музата крилата,
даряваща стиха.
В краката ù полагам
препълнено сърце,
бял лист и химикалка
поемам във ръце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация