С нея

Вече знам винаги била е в мен,

там е, още отпреди да се родя.

Преди да влезеш в живота ми

обаче, незрима за очите е била .

Опознах я там в твоите обятия,

и само тя е, другото го няма.

И в нея от нищо нямам нужда,

с каква сила просто те обичам.

Че и във звездите не се побира,

нищо не се сравнява с любовта.

Толкова е навлязла вътре в мен.

И от сърцето ми дом сътворила.

Настани се в него и там остана,

във всяка частица от сърцето ми.

Докосвайки най-финните струни,

от душите ни композирайки песен.

И в едно цяло сля ги с вечността.

С нея в теб се влюбвам всеки ден.

И Луната дори щом за нея разбра,

слезе до прозореца и рече ми тъй:

Любовта не познава разум и време.

Въпроси и причини тя не разбира.

Но по-разумна не съм се чувствала.

Разума и сърцето едно за първи път са.

И пътя ни изрисува тя с куп цветове

и с мълчание и зов посла тя небето.

И превърна го в нашето “Обичам те!”

и с нея изпълни се даже вечността .

Тя различна е от всяка друга обич,

и живота ни не стига да я изразим.

Но един миг може да е достатъчен,

за да остане дори след вечността.

Тя е себе си, напълно естествена,

и нивга не слуша хорското мнение.

Затова невидима е тя за очите

като всичко което има значение.

Тя, тя е хоризонта в открито море,

която пътя си след него продължава.

Тя, тя ще те заведе и накрай света,

И ще се превърне в обетована земя.

И родината ти ще е там, където е тя.

Тя е смес от малко илюзия и реалност,

но за влюбените е единствената истина.

Крехка като червена нишка от кристал,

Силна като всичко, което тя означава.

Опознах я там, в недрата на твоите обятия,

и с нея в теб се влюбвам отново и отново.

Тя е крехка като лист или клонче на дърво,

и е силна като корените останали в земята.

Крехка, но и силна като това че те обичам.