Малко предистория:
Този стих ми хрумна след като дочух две малки деца в магазина:
"- Този сладолед от какво е?
- Розовият е от ягоди, кафявият - от шоколад, а жълтият... от слънце!"
Посвещавам го на тях - и на всички, които се чувстват деца. :)
П. П. Кое заглавие да оставя?
----------------------------------------------------------------
Погледнем ли света през детските очи,
ще стане по-красив и няма да вали
от небесата дъжд, а бисерни мечти
ще сипят своя прах по нашите коси.
Лъжовният саван пред взора ни мъглив
ще падне и духът във нас ще стане жив.
Ще видим, че не са напразни тез мечти
и може би дори ще станем по-добри.
Ще потекат реки от шарен сладолед:
кафяв от шоколад и жълт - от слънце взет.
И всеки ще е сит, дори във глад - щастлив,
че няма да жуми през макарона крив.
Ще стават чудеса, повярваме ли в тях,
ще има и тъга - тя също не е грях.
Но детските сълзи, по-чисти от кристал,
ще правят всеки път живота ни по-бял.
Морето ще е - ха! - до коленете гьол,
ще бъде просяк принц, а царят ще е гол...
Звучи като шега, а трябва просто все
да гледаме света с очите на дете.
© Ивайло Динков Всички права запазени
Искам наистина да е така!!!
Успявам до някъде,но....