Сънувай ме с отворени очи
как тръгвам на полусъединител:
от устните, през влажните гърди
надолу... а след мен блестят следите...
Не дишай! Чуй в косите ми страстта -
гальовни изтезания люлее.
Внимавай да не мръднеш, че държа
аз темпото, със дъх, да определям.
Разхвърляй ми задръжките, люби
със тяло и душа, първосигнално.
Обичам те - изтъркано звучи,
сподавен стон - пò бие на реалност.
Надолу и нагоре. По ръба
на твоята чувствителност сърфирам.
Една невероятна топлина
в гердани с капки страст ме инкрустира...
....................
Не знам коя съм. Нито кой си ти.
Къде сме? И защо сме чисто голи?
Ах, спали сме с отворени очи...
Звъни жена ти. Кой ще ù отвори?
© Гергана Иванова Всички права запазени