В спомена си виждам как дете
из пепелта по улиците слиза
с ожулени ръце и колене
и вързана на кръста тънка риза.
По бузките - засъхнали сълзи,
поели от прахта - за спомен сякаш.
В очичките - безгрижие искри,
а вкъщи за вечеря пак ме чакат.
Навън е тъмно. Няма светлина,
не ме преследва сянка по петите.
Аз пея си и дишам свобода,
която се изсипва от звездите. ...