Така привличаш ме безумно, че не спирам
да се взирам в теб и да те провокирам,
с поглед хвани ме,
умееш ли към лудостта
да танцуваш и прокарваш пръстите си
във жарта?
Ти не бъди жестока, а забележи ме,
под ярки светлини със стъпки победи ме,
с поглед хвани ме,
чувствам вече как горя,
отпил от дързостта, открил цвета,
в пожар на твоите очи.
Нежен аромат
от твоите коси
гали кожата,
в слова неизречени.
А ти,
острие си, ти буреносен облак във сърцето,
ти,
желание за страст, прехвърчаш във небето,
с гореща кръв и все по-женствена,
по огнените струни
и в ритъм и с пръсти, и с тяло,
прелисти нощта.
Не се страхувай, с мен притичай по небето,
виждам чувства плахи, искрени в сърцето,
с поглед хвани ме,
усещам приливна вълна,
желая теб сега, с фантазия,
от лудостта освободи ме.
© Христо Всички права запазени