30.10.2009 г., 0:23 ч.

С поглед към вълните 

  Поезия » Любовна
535 0 5

С поглед към вълните

 


Блъскат вълните,

не жалят скалите,

камък е –

бавно се рони...

Бие сърцето –

силно, боли го!

Кой любовта му

от него отрони?

 

Поглед е вперил

натам, сред вълните,

дните минават -

не съхнат сълзите,

няма я онази

голяма любов,

за която на всичко

той бе готов.

 

Бяха щастливи,

влюбени бяха,

мечтаеха силно

да имат дете,

но случи се страшното –

тя взе, че пристана

на това отвратително,

грозно море.

 

Сега той, самотен,

седи на скалите,

гледа огромните

морски вълни,

очаква да стане

някакво чудо -

да я зърне отново...

Без нея боли!

 

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??