И тази сутрин животът се лее.
В суетата си пак е орисан.
Късче майско небе се синее
в стиха ми, с обич написан.
Спести ми росата, ако успея
да се разтворя в пясъчни люспи.
Своята песен с любов ще полея
и свободата при тебе ще вкуся.
Дори не мисля как ще допусна
самотата да властва отново...
Тя магия е дивна, изкусна,
съчетала и пламък, и слово. ...